Луда Яна

Луда Яна
Река Панагюрска Луда Яна в центъра на Панагюрище
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България област Пазарджик община Панагюрище община Пазарджик
Дължина	74 km
Водосб. басейн	685 km²
Отток	3,60 m³/s
Начало
Място	ЮЗ от връх Бич Същинска Средна гора
Координати	42°37′00.12″ с. ш. 24°17′08.88″ и. д.42.6167° с. ш. 24.2858° и. д.42.6167, 24.2858
Надм. височина	1423 m
Устие
Място	ляв приток на Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°09′23.04″ с. ш. 24°22′57″ и. д.42.1564° с. ш. 24.3825° и. д.42.1564, 24.3825
Надм. височина	195 m

Луда Яна е река в Южна България протичаща през област Пазарджик (общини Панагюрище и Пазарджик), ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 74 km, която ѝ отрежда 43-то място сред реките на България.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Луда Яна извира от 1423 m н.в. под името Елишка река в западното подножие на връх Бич (1449 m) в Същинска Средна гора. До град Панагюрище тече в югозападна посока в дълбока долина. Преди града завива на юг, вече под името Панагюрска Луда Яна и пресича Панагюрската котловина. След това продължава на юг, а от село Бъта на югоизток в дълбока проломна долина вече под името Луда Яна. При село Росен навлиза в Горнотракийската низина и тече в широко песъчливо корито. Влива се отляво в река Марица на 195 m н.в., северно от село Синитово. Според съществуващи легенди и народни песни от Средногорието реката е наречена на хайдутката Луда Яна.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на реката е 685 km², което представлява 1,3% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

• на север, запад и югозапад – с водосборния басейн на река Тополница;
• на изток – с водосборните басейни на реките Пясъчник и Потока, леви притоци на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

• ← Рогачевска река
• → Брежки дол
• → Гърми дол
• ← Окошка река
• ← Мулейска река
• ← Магарешка река
• ← Банско дере
• → Свинарско дере
• → Бистринско дере
• ← Банска Луда Яна
• ← Газян дере
• ← Пчелински дол
• → Стрелчанска Луда Яна (най-голям приток)
• ← Къшладере

Хидроложки показатели

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода март-юни, а минимумът – юли-октомври. Среден годишен отток при село Сбор – 3,60 m³/s.

Въпреки че коритото на реката в Горнотракийската низина навсякъде е коригирано с водозащитни диги невъднъж Луда Яна (както сочи и името ѝ) е излизала от дигите и е наводнявала околните райони. Последното голямо наводнение е през 2005 г.

Селища

По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 1 град и 5 села:

• Община Панагюрище – Панагюрище, Попинци;
• Община Пазарджик – Росен, Черногорово, Крали Марко, Пищигово;

Стопанско значение

В Панагюрската котловина и Горнотракийската низина водите на реката се използват за напояване и промишлено водоснабдяване за част от предприятията в град Панагюрище.

По долината на Луда Яна от Панагюрище до Попинци преминава участък от 16,4 km от второкласен път № 37 от Държавната пътна мрежа Ябланица – Пазарджик – Доспат.

Етимология

Според българския географ Павел Делирадев името на реката идва от лудото ѝ течение след проливни дъждове и от името на българска героиня от Османското иго, която се е казвала Яна. Втората версия е една древна легенда, в която се разказва за красива българска девойка, на име Яна, която искали да омъжат насила за богат турчин. Момичето отказало и за да се спаси се хвърлило от една скала право в реката. Турчинът казал, че това момиче явно е лудо. От съчетаването на думите „Лудо момиче“ и името ѝ Яна се е получило Луда Яна. Има и трета версия на българския езиковед академик Стефан Младенов, според която е възможно тракийската дума „Яна“ да означава река.

Други

На Луда Яна е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта

• Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 293.